Mar 20, 2007, 2:39 PM

* * *

Poetry

849 0 10

                                Не ме вини, че трябва да вървя,
                                аз все така безумно те обичам,
                                но стъпките на моята съдба,
                                със твоите, уви, не се пресичат.

                                Аз зная, че отново някой ден,
                                очите ни засмени ще се срещнат,
                                прегръдка ще е нашето "здравей",
                                целувка ще е нашето "довиждане".

                                И всеки ще поеме своя път.
                                И колкото и после да отричам
                                пред себе си, че вече не горя,
                                аз зная, все така ще те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kity (Людмила Нилсън)

Прекрасно е!!!
Браво!!!

2007-03-22T18:05:16+02:00
Trepach (Юлиан Владимиров)

Тъжно :'( Още една прегоряла любов... Но оставаща в тебе завинаги...
Чудесни стихове!..

2007-03-22T17:17:04+02:00
Романтик (Христо Костов)

Харесвам, когато дори след раздяла хора остават приятели и не таят обиди. Поздрави, Зоя!!!

2007-03-20T18:28:00+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

прегръдка ще е нашето "здравей",
целувка ще е нашето "довиждане".
...
Разкош!
Браво, Зойче!

2007-03-20T16:09:47+02:00
Естир (Златка Петкова)

Чудесен и силен стих Зоя!
Поздрави!

2007-03-20T15:17:19+02:00