Не ме вини, че трябва да вървя,
аз все така безумно те обичам,
но стъпките на моята съдба,
със твоите, уви, не се пресичат.
Аз зная, че отново някой ден,
очите ни засмени ще се срещнат,
прегръдка ще е нашето "здравей",
целувка ще е нашето "довиждане".
И всеки ще поеме своя път.
И колкото и после да отричам
пред себе си, че вече не горя,
аз зная, все така ще те обичам.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up