* * *
Не ме вини, че трябва да вървя,
аз все така безумно те обичам,
но стъпките на моята съдба,
със твоите, уви, не се пресичат.
Аз зная, че отново някой ден,
очите ни засмени ще се срещнат,
прегръдка ще е нашето "здравей",
целувка ще е нашето "довиждане".
И всеки ще поеме своя път.
И колкото и после да отричам
пред себе си, че вече не горя,
аз зная, все така ще те обичам.
аз все така безумно те обичам,
но стъпките на моята съдба,
със твоите, уви, не се пресичат.
Аз зная, че отново някой ден,
очите ни засмени ще се срещнат,
прегръдка ще е нашето "здравей",
целувка ще е нашето "довиждане".
И всеки ще поеме своя път.
И колкото и после да отричам
пред себе си, че вече не горя,
аз зная, все така ще те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
