20 мар. 2007 г., 14:39

* * * 

  Поэзия
687 0 10
                                Не ме вини, че трябва да вървя,
                                аз все така безумно те обичам,
                                но стъпките на моята съдба,
                                със твоите, уви, не се пресичат.


                                Аз зная, че отново някой ден,
                                очите ни засмени ще се срещнат,
                                прегръдка ще е нашето "здравей",
                                целувка ще е нашето "довиждане".


                                И всеки ще поеме своя път.
                                И колкото и после да отричам
                                пред себе си, че вече не горя,
                                аз зная, все така ще те обичам.
                                
                               

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??