30 ene 2011, 15:47 2017-12-11T20:11:29+02:00

Да плачеш? Не!

Poesía » Otra

1.2K 0 2

Да плачеш? Не! Не виждам капка смисъл.
Подай ръка и да вървим напред.
Животът наш така ни е орисал,
да се преборим с бурното море.

И не с тъга. Къде е дързостта ти?
Къде е младата безумна кръв?
Загуби всичко? Нищо! Дай нататък,
отново ще намериш своя път.

Сега боли, но всичко се забравя
на времето в забързания ход.
Единствено утехата остава,
че си живял щастлив живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

keri-88 (Керанка Иванова)

Хареса ми борбеното отношение към живота . Така е не трябва да се предаваме и да вървим напред, ама женска ни работа - докато не се наревем не можем да вървим Поздрав за стиха!

2014-01-27T09:03:22+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Ах че ми хареса-така оптимистично звучи.Браво!!!

2011-01-31T09:38:28+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0