Да плачеш? Не! Не виждам капка смисъл.
Подай ръка и да вървим напред.
Животът наш така ни е орисал,
да се преборим с бурното море.
И не с тъга. Къде е дързостта ти?
Къде е младата безумна кръв?
Загуби всичко? Нищо! Дай нататък,
отново ще намериш своя път.
Сега боли, но всичко се забравя
на времето в забързания ход.
Единствено утехата остава,
че си живял щастлив живот.
© Григор Колев All rights reserved.
. Така е не трябва да се предаваме и да вървим напред, ама женска ни работа - докато не се наревем не можем да вървим Поздрав за стиха!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
