Да плачеш? Не! Не виждам капка смисъл.
Подай ръка и да вървим напред.
Животът наш така ни е орисал,
да се преборим с бурното море.
И не с тъга. Къде е дързостта ти?
Къде е младата безумна кръв?
Загуби всичко? Нищо! Дай нататък,
отново ще намериш своя път.
Сега боли, но всичко се забравя
на времето в забързания ход.
Единствено утехата остава,
че си живял щастлив живот.
© Григор Колев All rights reserved.
. Така е не трябва да се предаваме и да вървим напред, ама женска ни работа - докато не се наревем не можем да вървим Поздрав за стиха!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
