Да плачеш? Не!
Да плачеш? Не! Не виждам капка смисъл.
Подай ръка и да вървим напред.
Животът наш така ни е орисал,
да се преборим с бурното море.
И не с тъга. Къде е дързостта ти?
Къде е младата безумна кръв?
Загуби всичко? Нищо! Дай нататък,
отново ще намериш своя път.
Сега боли, но всичко се забравя
на времето в забързания ход.
Единствено утехата остава,
че си живял щастлив живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Григор Колев Всички права запазени
. Така е не трябва да се предаваме и да вървим напред, ама женска ни работа - докато не се наревем не можем да вървим 
