13 dic 2006, 1:09

* * *

  Poesía
885 0 1

Граала-тази ценна, тежка чаша,
кръвта Христова в себе си събрала,
която вля се в Майката-Земя,
за да спаси Човека от Тартара.
 
Тъй търсена и толкоз недостъпна,
привличала столетия сърцата
на просяци или царe богати...
Чии нозе към тебе ще пристъпят?
 
Теб вижда погледът,
отправен към небето
след призрачната нощ на Новолуние.
Звездите падат
в ярката ти чаша
и питие изготвят за Безсмъртие.
 
А устремиш ли поглед вътре в себе си,
в най-святата одая на душата -
омагьосаният замък на главата -
ще има отговор на твоите въпроси...
 
    30.09.2000
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво за стихотворението! Наистина пишеш с много смисъл и увлекателност! Много ми харесва стила ти!
    "за да спаси Човека от Тартара." - а това трябва да символизира езическата вяра ли?
    И все пак ми харесва стихотворението!
    Ще чакам да прочета още твои неща!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...