bojan (Боян Иванов)
21 39
13 dic 2006, 1:09

* * * 

  Poesía
621 0 1

Граала-тази ценна, тежка чаша,
кръвта Христова в себе си събрала,
която вля се в Майката-Земя,
за да спаси Човека от Тартара.
 
Тъй търсена и толкоз недостъпна,
привличала столетия сърцата
на просяци или царe богати...
Чии нозе към тебе ще пристъпят?
 
Теб вижда погледът,
отправен към небето
след призрачната нощ на Новолуние.
Звездите падат
в ярката ти чаша
и питие изготвят за Безсмъртие.
 
А устремиш ли поглед вътре в себе си,
в най-святата одая на душата -
омагьосаният замък на главата -
ще има отговор на твоите въпроси...
 
    30.09.2000
 

 

© Боян Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво за стихотворението! Наистина пишеш с много смисъл и увлекателност! Много ми харесва стила ти!
    "за да спаси Човека от Тартара." - а това трябва да символизира езическата вяра ли?
    И все пак ми харесва стихотворението!
    Ще чакам да прочета още твои неща!
Propuestas
: ??:??