Dec 13, 2006, 1:09 AM

* * *

  Poetry
884 0 1

Граала-тази ценна, тежка чаша,
кръвта Христова в себе си събрала,
която вля се в Майката-Земя,
за да спаси Човека от Тартара.
 
Тъй търсена и толкоз недостъпна,
привличала столетия сърцата
на просяци или царe богати...
Чии нозе към тебе ще пристъпят?
 
Теб вижда погледът,
отправен към небето
след призрачната нощ на Новолуние.
Звездите падат
в ярката ти чаша
и питие изготвят за Безсмъртие.
 
А устремиш ли поглед вътре в себе си,
в най-святата одая на душата -
омагьосаният замък на главата -
ще има отговор на твоите въпроси...
 
    30.09.2000
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво за стихотворението! Наистина пишеш с много смисъл и увлекателност! Много ми харесва стила ти!
    "за да спаси Човека от Тартара." - а това трябва да символизира езическата вяра ли?
    И все пак ми харесва стихотворението!
    Ще чакам да прочета още твои неща!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...