Граала-тази ценна, тежка чаша,
кръвта Христова в себе си събрала,
която вля се в Майката-Земя,
за да спаси Човека от Тартара.
Тъй търсена и толкоз недостъпна,
привличала столетия сърцата
на просяци или царe богати...
Чии нозе към тебе ще пристъпят?
Теб вижда погледът,
отправен към небето
след призрачната нощ на Новолуние.
Звездите падат
в ярката ти чаша
и питие изготвят за Безсмъртие.
А устремиш ли поглед вътре в себе си,
в най-святата одая на душата -
омагьосаният замък на главата -
ще има отговор на твоите въпроси...
30.09.2000
© Боян Иванов Все права защищены
"за да спаси Човека от Тартара." - а това трябва да символизира езическата вяра ли?
И все пак ми харесва стихотворението!
Ще чакам да прочета още твои неща!