13.12.2006 г., 1:09

* * *

888 0 1

Граала-тази ценна, тежка чаша,
кръвта Христова в себе си събрала,
която вля се в Майката-Земя,
за да спаси Човека от Тартара.
 
Тъй търсена и толкоз недостъпна,
привличала столетия сърцата
на просяци или царe богати...
Чии нозе към тебе ще пристъпят?
 
Теб вижда погледът,
отправен към небето
след призрачната нощ на Новолуние.
Звездите падат
в ярката ти чаша
и питие изготвят за Безсмъртие.
 
А устремиш ли поглед вътре в себе си,
в най-святата одая на душата -
омагьосаният замък на главата -
ще има отговор на твоите въпроси...
 
    30.09.2000
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за стихотворението! Наистина пишеш с много смисъл и увлекателност! Много ми харесва стила ти!
    "за да спаси Човека от Тартара." - а това трябва да символизира езическата вяра ли?
    И все пак ми харесва стихотворението!
    Ще чакам да прочета още твои неща!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...