21 may 2008, 23:34

*****

  Poesía
942 0 18
 

 

        Празнувах те. Изпих те. Наобяд.

        Не те оставих да пребъдеш вечер.

        Те, вечерите, носят само хлад.

        Звезди... но те пък са далече.

 

 

        Притисках те. Танцувах те. На блус.

        Не си оставих време за почивка.

        Преглъщах бързо топлия ти вкус.

        Преди да станеш болка. И горчилка.

 

 

        Поканих те. Приех те в своя дом.

        Сърцето си отворих. Като порта.

        А ти ли пусна го, или той с взлом

        от дните ми открадна теб - Живота.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...