*****
Празнувах те. Изпих те. Наобяд.
Не те оставих да пребъдеш вечер.
Те, вечерите, носят само хлад.
Звезди... но те пък са далече.
Притисках те. Танцувах те. На блус.
Не си оставих време за почивка.
Преглъщах бързо топлия ти вкус.
Преди да станеш болка. И горчилка.
Поканих те. Приех те в своя дом.
Сърцето си отворих. Като порта.
А ти ли пусна го, или той с взлом
от дните ми открадна теб - Живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
