Празнувах те. Изпих те. Наобяд.
Не те оставих да пребъдеш вечер.
Те, вечерите, носят само хлад.
Звезди... но те пък са далече.
Притисках те. Танцувах те. На блус.
Не си оставих време за почивка.
Преглъщах бързо топлия ти вкус.
Преди да станеш болка. И горчилка.
Поканих те. Приех те в своя дом.
Сърцето си отворих. Като порта.
А ти ли пусна го, или той с взлом
от дните ми открадна теб - Живота.
© Деян Димитров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
