May 21, 2008, 11:34 PM

*****

  Poetry
937 0 18
 

 

        Празнувах те. Изпих те. Наобяд.

        Не те оставих да пребъдеш вечер.

        Те, вечерите, носят само хлад.

        Звезди... но те пък са далече.

 

 

        Притисках те. Танцувах те. На блус.

        Не си оставих време за почивка.

        Преглъщах бързо топлия ти вкус.

        Преди да станеш болка. И горчилка.

 

 

        Поканих те. Приех те в своя дом.

        Сърцето си отворих. Като порта.

        А ти ли пусна го, или той с взлом

        от дните ми открадна теб - Живота.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...