21 мая 2008 г., 23:34

*****

932 0 18
 

 

        Празнувах те. Изпих те. Наобяд.

        Не те оставих да пребъдеш вечер.

        Те, вечерите, носят само хлад.

        Звезди... но те пък са далече.

 

 

        Притисках те. Танцувах те. На блус.

        Не си оставих време за почивка.

        Преглъщах бързо топлия ти вкус.

        Преди да станеш болка. И горчилка.

 

 

        Поканих те. Приех те в своя дом.

        Сърцето си отворих. Като порта.

        А ти ли пусна го, или той с взлом

        от дните ми открадна теб - Живота.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...