19 jun 2007, 11:04

* * *

  Poesía
590 0 8
Кирпичената къщичка на дядото.
На бабата въртящата се хурка.
И ветровете, кацащи на рамото,
от кладенеца щом се нажабуркам...

Глухарените пухчета в очите ми.
Звънът зелен на ябълкови клони!
Дъгите  минзухарени, кокичени...
И джобовете пълни със бонбони!

Бурканите със жаби разкекерени.
И гуменките с парещи подметки...
Ръцете, за политане разперени,
от покрива на старата беседка!

И гордите  от жулене  колене.
Косите - пълни с клечки, прахоляк...
И тялото - от тичане солено...
На детството пуф-пафкащият влак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...