* * *
Кирпичената къщичка на дядото.
На бабата въртящата се хурка.
И ветровете, кацащи на рамото,
от кладенеца щом се нажабуркам...
Глухарените пухчета в очите ми.
Звънът зелен на ябълкови клони!
Дъгите минзухарени, кокичени...
И джобовете пълни със бонбони!
Бурканите със жаби разкекерени.
И гуменките с парещи подметки...
Ръцете, за политане разперени,
от покрива на старата беседка!
И гордите от жулене колене.
Косите - пълни с клечки, прахоляк...
И тялото - от тичане солено...
На детството пуф-пафкащият влак!
На бабата въртящата се хурка.
И ветровете, кацащи на рамото,
от кладенеца щом се нажабуркам...
Глухарените пухчета в очите ми.
Звънът зелен на ябълкови клони!
Дъгите минзухарени, кокичени...
И джобовете пълни със бонбони!
Бурканите със жаби разкекерени.
И гуменките с парещи подметки...
Ръцете, за политане разперени,
от покрива на старата беседка!
И гордите от жулене колене.
Косите - пълни с клечки, прахоляк...
И тялото - от тичане солено...
На детството пуф-пафкащият влак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
Детството ми изплува в образната картина на стиха ти
Прегръдки
