Jun 19, 2007, 11:04 AM

* * *

  Poetry
586 0 8
Кирпичената къщичка на дядото.
На бабата въртящата се хурка.
И ветровете, кацащи на рамото,
от кладенеца щом се нажабуркам...

Глухарените пухчета в очите ми.
Звънът зелен на ябълкови клони!
Дъгите  минзухарени, кокичени...
И джобовете пълни със бонбони!

Бурканите със жаби разкекерени.
И гуменките с парещи подметки...
Ръцете, за политане разперени,
от покрива на старата беседка!

И гордите  от жулене  колене.
Косите - пълни с клечки, прахоляк...
И тялото - от тичане солено...
На детството пуф-пафкащият влак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...