13 ene 2007, 1:32

*** 

  Poesía
680 0 5
Сив и прашен живот - като пепел в огнище...
Скучни делници, празници глупави.
Вече нямаме вяра, нямаме нищо -
като прилепи слепи се лутаме.

Все така ли желязната гръд на живота
с разранени юмруци ще блъскаме, 
ще су борим за хляба едничък, защото
пак месото и токът поскъпнаха?

Докога ще се правим, че вярваме, хора?
Докога ще ни хранят с илюзии
и захапали кокала, ще ни говорят
все за чест и морал блюдолизци?

Парадират с коли и бутикови дрешки
бизнесмени новоизлюпени,
депутати, министри ни мамят с насмешка -
ние само безсилно ги псуваме.

А цветът на народа избяга в чужбина,
за да мие чинии за грошове,
да слугува за жълти стотинки с години
и да рови из мръсните кошове.

Някой ден ще изригне вулканът от ярост -
ножът вече опрял е до кокала.
Нови лозунги, митинги, сълзи от радост...
Нова власт и мошеници нови!... 

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??