Jan 13, 2007, 1:32 AM

***

  Poetry
829 0 5
Сив и прашен живот - като пепел в огнище...
Скучни делници, празници глупави.
Вече нямаме вяра, нямаме нищо -
като прилепи слепи се лутаме.

Все така ли желязната гръд на живота
с разранени юмруци ще блъскаме, 
ще су борим за хляба едничък, защото
пак месото и токът поскъпнаха?

Докога ще се правим, че вярваме, хора?
Докога ще ни хранят с илюзии
и захапали кокала, ще ни говорят
все за чест и морал блюдолизци?

Парадират с коли и бутикови дрешки
бизнесмени новоизлюпени,
депутати, министри ни мамят с насмешка -
ние само безсилно ги псуваме.

А цветът на народа избяга в чужбина,
за да мие чинии за грошове,
да слугува за жълти стотинки с години
и да рови из мръсните кошове.

Някой ден ще изригне вулканът от ярост -
ножът вече опрял е до кокала.
Нови лозунги, митинги, сълзи от радост...
Нова власт и мошеници нови!... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...