13 янв. 2007 г., 01:32

***

830 0 5
Сив и прашен живот - като пепел в огнище...
Скучни делници, празници глупави.
Вече нямаме вяра, нямаме нищо -
като прилепи слепи се лутаме.

Все така ли желязната гръд на живота
с разранени юмруци ще блъскаме, 
ще су борим за хляба едничък, защото
пак месото и токът поскъпнаха?

Докога ще се правим, че вярваме, хора?
Докога ще ни хранят с илюзии
и захапали кокала, ще ни говорят
все за чест и морал блюдолизци?

Парадират с коли и бутикови дрешки
бизнесмени новоизлюпени,
депутати, министри ни мамят с насмешка -
ние само безсилно ги псуваме.

А цветът на народа избяга в чужбина,
за да мие чинии за грошове,
да слугува за жълти стотинки с години
и да рови из мръсните кошове.

Някой ден ще изригне вулканът от ярост -
ножът вече опрял е до кокала.
Нови лозунги, митинги, сълзи от радост...
Нова власт и мошеници нови!... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...