21 mar 2007, 21:46

***

  Poesía
797 0 5
Ще тръгна на път
само с резенче хляб във торбата.
Ще се зъбят насреща ми
ухилени пропасти.
По трънливия път
ще съм боса.
Храсталаците
остри ръце ще протягат -
да докопат последното късче
от моята гордост.
Няма от тях да избягам.
Ще измина пътя
към свойта Голгота.
А когато падне нощта,
ще извървя
последните метри мълчание.
Ще изпия
последните капчици болка.
Ще извадя
последните трънчета от петите.
На сутринта ще се събудя
с бяло перце във косите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....