21.03.2007 г., 21:46

***

795 0 5
Ще тръгна на път
само с резенче хляб във торбата.
Ще се зъбят насреща ми
ухилени пропасти.
По трънливия път
ще съм боса.
Храсталаците
остри ръце ще протягат -
да докопат последното късче
от моята гордост.
Няма от тях да избягам.
Ще измина пътя
към свойта Голгота.
А когато падне нощта,
ще извървя
последните метри мълчание.
Ще изпия
последните капчици болка.
Ще извадя
последните трънчета от петите.
На сутринта ще се събудя
с бяло перце във косите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...