21.03.2007 г., 21:46

***

794 0 5
Ще тръгна на път
само с резенче хляб във торбата.
Ще се зъбят насреща ми
ухилени пропасти.
По трънливия път
ще съм боса.
Храсталаците
остри ръце ще протягат -
да докопат последното късче
от моята гордост.
Няма от тях да избягам.
Ще измина пътя
към свойта Голгота.
А когато падне нощта,
ще извървя
последните метри мълчание.
Ще изпия
последните капчици болка.
Ще извадя
последните трънчета от петите.
На сутринта ще се събудя
с бяло перце във косите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...