Mar 21, 2007, 9:46 PM

***

  Poetry
793 0 5
Ще тръгна на път
само с резенче хляб във торбата.
Ще се зъбят насреща ми
ухилени пропасти.
По трънливия път
ще съм боса.
Храсталаците
остри ръце ще протягат -
да докопат последното късче
от моята гордост.
Няма от тях да избягам.
Ще измина пътя
към свойта Голгота.
А когато падне нощта,
ще извървя
последните метри мълчание.
Ще изпия
последните капчици болка.
Ще извадя
последните трънчета от петите.
На сутринта ще се събудя
с бяло перце във косите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...