21 мар. 2007 г., 21:46

***

796 0 5
Ще тръгна на път
само с резенче хляб във торбата.
Ще се зъбят насреща ми
ухилени пропасти.
По трънливия път
ще съм боса.
Храсталаците
остри ръце ще протягат -
да докопат последното късче
от моята гордост.
Няма от тях да избягам.
Ще измина пътя
към свойта Голгота.
А когато падне нощта,
ще извървя
последните метри мълчание.
Ще изпия
последните капчици болка.
Ще извадя
последните трънчета от петите.
На сутринта ще се събудя
с бяло перце във косите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...