3 jul 2007, 19:47

* * *

  Poesía
1.2K 0 1


         Пътуване до границата

На границата
  на безумието и страха
На границата
  на мечтата и на зримото
Ме спряха

Взеха куфарите със писма
и ме оставиха да чакам

Аз чаках часове,
          а после дни
Аз чаках
          цяла вечност
В чакалня се превръшаше
          сърцето ми
и аз престанах да усещам.

Но ето. Спря пред мен човек
Не ме погледна
         и очите не видях,
но от въздишката разбрах...
И сля се с мене
          безнадеждното
                    22.02.1987г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...