3 jul 2007, 19:47

* * *

  Poesía
1.2K 0 1


         Пътуване до границата

На границата
  на безумието и страха
На границата
  на мечтата и на зримото
Ме спряха

Взеха куфарите със писма
и ме оставиха да чакам

Аз чаках часове,
          а после дни
Аз чаках
          цяла вечност
В чакалня се превръшаше
          сърцето ми
и аз престанах да усещам.

Но ето. Спря пред мен човек
Не ме погледна
         и очите не видях,
но от въздишката разбрах...
И сля се с мене
          безнадеждното
                    22.02.1987г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...