3.07.2007 г., 19:47

* * *

1.2K 0 1


         Пътуване до границата

На границата
  на безумието и страха
На границата
  на мечтата и на зримото
Ме спряха

Взеха куфарите със писма
и ме оставиха да чакам

Аз чаках часове,
          а после дни
Аз чаках
          цяла вечност
В чакалня се превръшаше
          сърцето ми
и аз престанах да усещам.

Но ето. Спря пред мен човек
Не ме погледна
         и очите не видях,
но от въздишката разбрах...
И сля се с мене
          безнадеждното
                    22.02.1987г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...