Jul 3, 2007, 7:47 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 1


         Пътуване до границата

На границата
  на безумието и страха
На границата
  на мечтата и на зримото
Ме спряха

Взеха куфарите със писма
и ме оставиха да чакам

Аз чаках часове,
          а после дни
Аз чаках
          цяла вечност
В чакалня се превръшаше
          сърцето ми
и аз престанах да усещам.

Но ето. Спря пред мен човек
Не ме погледна
         и очите не видях,
но от въздишката разбрах...
И сля се с мене
          безнадеждното
                    22.02.1987г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...