Jul 3, 2007, 7:47 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 1


         Пътуване до границата

На границата
  на безумието и страха
На границата
  на мечтата и на зримото
Ме спряха

Взеха куфарите със писма
и ме оставиха да чакам

Аз чаках часове,
          а после дни
Аз чаках
          цяла вечност
В чакалня се превръшаше
          сърцето ми
и аз престанах да усещам.

Но ето. Спря пред мен човек
Не ме погледна
         и очите не видях,
но от въздишката разбрах...
И сля се с мене
          безнадеждното
                    22.02.1987г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...