***

12 mar 2007, 21:02

Poesía

593 0 2

Апатия - душевна смърт.
Предаваш се на безразличието
светът и в теб,
и този вън, гори нозете,
но не тичаш.
Разложен ум, и стича се
през кухи орбити -
като сълзи...
Щом спреш със стадото
да тичаш, обречен си.
Различен, миризлив.
Белеят кости, черепа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas