***
693
0
2
Апатия - душевна смърт.
Предаваш се на безразличието
светът и в теб,
и този вън, гори нозете,
но не тичаш.
Разложен ум, и стича се
през кухи орбити -
като сълзи...
Щом спреш със стадото
да тичаш, обречен си.
Различен, миризлив.
Белеят кости, черепа
се зъби и сочи теб!
Но не сега...
Навярно утре е редът ти.
Сеир да е! Нали така.
Предаваш се на безразличието
светът и в теб,
и този вън, гори нозете,
но не тичаш.
Разложен ум, и стича се
през кухи орбити -
като сълзи...
Щом спреш със стадото
да тичаш, обречен си.
Различен, миризлив.
Белеят кости, черепа
се зъби и сочи теб!
Но не сега...
Навярно утре е редът ти.
Сеир да е! Нали така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
