Mar 12, 2007, 9:02 PM
***
551
0
2
Апатия - душевна смърт.
Предаваш се на безразличието
светът и в теб,
и този вън, гори нозете,
но не тичаш.
Разложен ум, и стича се
през кухи орбити -
като сълзи...
Щом спреш със стадото
да тичаш, обречен си.
Различен, миризлив.
Белеят кости, черепа
се зъби и сочи теб!
Но не сега...
Навярно утре е редът ти.
Сеир да е! Нали така.
Предаваш се на безразличието
светът и в теб,
и този вън, гори нозете,
но не тичаш.
Разложен ум, и стича се
през кухи орбити -
като сълзи...
Щом спреш със стадото
да тичаш, обречен си.
Различен, миризлив.
Белеят кости, черепа
се зъби и сочи теб!
Но не сега...
Навярно утре е редът ти.
Сеир да е! Нали така.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря и на двете
-
Харесва ми,но трябва да го подредиш малко!
Краят може да бъде и по-силен!
Поздравление!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
