28 may 2013, 12:22

***

  Poesía
651 0 1

понякога

притиснати едни до други

често пъти

заедно но разделени

редиците им

стройни

доста подредени

винаги са там

където ги оставиш

не знам дали

защото имат свойството

да бъдат там

или симптомите

на верните съпруги

но телата им

са неподвластни

на натиска

на времето

запазили са формите

устройството

мургавия цвят

на кожата

и никой досега

не е успял

да пришие сенки

към дребните им силуети

дори и светлината

която нахлува

през зеещите

като челюсти корици

на отворената

до главата ми

книга

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...