28 may 2013, 12:22

***

  Poesía
645 0 1

понякога

притиснати едни до други

често пъти

заедно но разделени

редиците им

стройни

доста подредени

винаги са там

където ги оставиш

не знам дали

защото имат свойството

да бъдат там

или симптомите

на верните съпруги

но телата им

са неподвластни

на натиска

на времето

запазили са формите

устройството

мургавия цвят

на кожата

и никой досега

не е успял

да пришие сенки

към дребните им силуети

дори и светлината

която нахлува

през зеещите

като челюсти корици

на отворената

до главата ми

книга

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...