28.05.2013 г., 12:22

***

644 0 1

понякога

притиснати едни до други

често пъти

заедно но разделени

редиците им

стройни

доста подредени

винаги са там

където ги оставиш

не знам дали

защото имат свойството

да бъдат там

или симптомите

на верните съпруги

но телата им

са неподвластни

на натиска

на времето

запазили са формите

устройството

мургавия цвят

на кожата

и никой досега

не е успял

да пришие сенки

към дребните им силуети

дори и светлината

която нахлува

през зеещите

като челюсти корици

на отворената

до главата ми

книга

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...