28.05.2013 г., 12:22

***

646 0 1

понякога

притиснати едни до други

често пъти

заедно но разделени

редиците им

стройни

доста подредени

винаги са там

където ги оставиш

не знам дали

защото имат свойството

да бъдат там

или симптомите

на верните съпруги

но телата им

са неподвластни

на натиска

на времето

запазили са формите

устройството

мургавия цвят

на кожата

и никой досега

не е успял

да пришие сенки

към дребните им силуети

дори и светлината

която нахлува

през зеещите

като челюсти корици

на отворената

до главата ми

книга

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...