May 28, 2013, 12:22 PM

***

  Poetry
649 0 1

понякога

притиснати едни до други

често пъти

заедно но разделени

редиците им

стройни

доста подредени

винаги са там

където ги оставиш

не знам дали

защото имат свойството

да бъдат там

или симптомите

на верните съпруги

но телата им

са неподвластни

на натиска

на времето

запазили са формите

устройството

мургавия цвят

на кожата

и никой досега

не е успял

да пришие сенки

към дребните им силуети

дори и светлината

която нахлува

през зеещите

като челюсти корици

на отворената

до главата ми

книга

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...