23 mar 2005, 23:16

***

  Poesía
2.1K 0 2
Дали ще видя пак очите ти красиви,
езерата две от огнена вода?
Нали отново ще те видя, мила,
изневиделица сред гъстата тълпа?
Цената беше тъй висока,
аз нямах сили, за да я платя.

Обвзе ме луда ревност скъпа и
болката прониза ме в гръдта.
И тези думи аз изрекох,
че с друг отдавна си била.
А истината беше друга и
молеше ме ти да разбера.

Така разсипах си живота,
единствена за мене беше ти.

А ето как научих си урока -
загубих те завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Деско,миличка,човек не знае, когато губи какво печели!
  • Мне си я загубила, тя е всърцето ти - любовта не се губи, тя остава. Остава растежа на духа

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...