23.03.2005 г., 23:16 ч.

*** 

  Поезия
1577 0 2
Дали ще видя пак очите ти красиви,
езерата две от огнена вода?
Нали отново ще те видя, мила,
изневиделица сред гъстата тълпа?
Цената беше тъй висока,
аз нямах сили, за да я платя.

Обвзе ме луда ревност скъпа и
болката прониза ме в гръдта.
И тези думи аз изрекох,
че с друг отдавна си била.
А истината беше друга и
молеше ме ти да разбера.

Така разсипах си живота,
единствена за мене беше ти.

А ето как научих си урока -
загубих те завинаги.

© Десислава Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Деско,миличка,човек не знае, когато губи какво печели!
  • Мне си я загубила, тя е всърцето ти - любовта не се губи, тя остава. Остава растежа на духа
Предложения
: ??:??