23 мар. 2005 г., 23:16

***

2.1K 0 2
Дали ще видя пак очите ти красиви,
езерата две от огнена вода?
Нали отново ще те видя, мила,
изневиделица сред гъстата тълпа?
Цената беше тъй висока,
аз нямах сили, за да я платя.

Обвзе ме луда ревност скъпа и
болката прониза ме в гръдта.
И тези думи аз изрекох,
че с друг отдавна си била.
А истината беше друга и
молеше ме ти да разбера.

Така разсипах си живота,
единствена за мене беше ти.

А ето как научих си урока -
загубих те завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Деско,миличка,човек не знае, когато губи какво печели!
  • Мне си я загубила, тя е всърцето ти - любовта не се губи, тя остава. Остава растежа на духа

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...