Mar 23, 2005, 11:16 PM

***

  Poetry
2.1K 0 2
Дали ще видя пак очите ти красиви,
езерата две от огнена вода?
Нали отново ще те видя, мила,
изневиделица сред гъстата тълпа?
Цената беше тъй висока,
аз нямах сили, за да я платя.

Обвзе ме луда ревност скъпа и
болката прониза ме в гръдта.
И тези думи аз изрекох,
че с друг отдавна си била.
А истината беше друга и
молеше ме ти да разбера.

Така разсипах си живота,
единствена за мене беше ти.

А ето как научих си урока -
загубих те завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Деско,миличка,човек не знае, когато губи какво печели!
  • Мне си я загубила, тя е всърцето ти - любовта не се губи, тя остава. Остава растежа на духа

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...