***

17 abr 2013, 20:01

Poesía » Otra

448 0 3

Изпих не чаша, а цялата бутилка,

а сетне с ярост във стената я разбих.

Такава ми е била ориста - горчилка,

щом като дъга след дъжд не те разлюбих.

Но те осъдих, никога да не узнаеш

за обичта ми - мелодия на нежна струна.

Завързах с яростта очите, да не виждаш

как моите изплаквам от обич уморена.

Пред теб ругая, дива подивяла,

да ми повярваш, че си безразличен,

но гръб обърна ли, съм посивяла

от липсата, че станал си далечен.

Сама празнувам вече всеки празник

и този го празнувам пак без теб.

Все още ден е, но след заник,

ще дойде друг наместо теб при мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2013-04-18T17:11:48+03:00

Силно с мъката си стихотворение! Харесах и го оценявам!Благодаря за удоволствието да го прочета!
beti (Бехрин)

2013-04-17T21:39:51+03:00

Все по-тежки са думите ти, Джейни!
Дори краят не може да отмени усещането ми за пусто...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2013-04-17T20:51:58+03:00

Силен стих!
" Пред теб ругая, дива подивяла,

да ми повярваш, че си безразличен,

но гръб обърна ли, съм посивяла

от липсата, че станал си далечен."
Поздравления!