***

17.04.2013 г., 20:01 ч.

Поезия » Друга

444 0 3

Изпих не чаша, а цялата бутилка,

а сетне с ярост във стената я разбих.

Такава ми е била ориста - горчилка,

щом като дъга след дъжд не те разлюбих.

Но те осъдих, никога да не узнаеш

за обичта ми - мелодия на нежна струна.

Завързах с яростта очите, да не виждаш

как моите изплаквам от обич уморена.

Пред теб ругая, дива подивяла,

да ми повярваш, че си безразличен,

но гръб обърна ли, съм посивяла

от липсата, че станал си далечен.

Сама празнувам вече всеки празник

и този го празнувам пак без теб.

Все още ден е, но след заник,

ще дойде друг наместо теб при мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

koli4a (Никола Апостолов)

2013-04-18T17:11:48+03:00

Силно с мъката си стихотворение! Харесах и го оценявам!Благодаря за удоволствието да го прочета!
beti (Бехрин)

2013-04-17T21:39:51+03:00

Все по-тежки са думите ти, Джейни!
Дори краят не може да отмени усещането ми за пусто...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2013-04-17T20:51:58+03:00

Силен стих!
" Пред теб ругая, дива подивяла,

да ми повярваш, че си безразличен,

но гръб обърна ли, съм посивяла

от липсата, че станал си далечен."
Поздравления!