Изпих не чаша, а цялата бутилка,
а сетне с ярост във стената я разбих.
Такава ми е била ориста - горчилка,
щом като дъга след дъжд не те разлюбих.
Но те осъдих, никога да не узнаеш
за обичта ми - мелодия на нежна струна.
Завързах с яростта очите, да не виждаш
как моите изплаквам от обич уморена.
Пред теб ругая, дива подивяла,
да ми повярваш, че си безразличен,
но гръб обърна ли, съм посивяла
от липсата, че станал си далечен. ...