***
Изпих не чаша, а цялата бутилка,
а сетне с ярост във стената я разбих.
Такава ми е била ориста - горчилка,
щом като дъга след дъжд не те разлюбих.
Но те осъдих, никога да не узнаеш
за обичта ми - мелодия на нежна струна.
Завързах с яростта очите, да не виждаш
как моите изплаквам от обич уморена.
Пред теб ругая, дива подивяла,
да ми повярваш, че си безразличен,
но гръб обърна ли, съм посивяла
от липсата, че станал си далечен.
Сама празнувам вече всеки празник
и този го празнувам пак без теб.
Все още ден е, но след заник,
ще дойде друг наместо теб при мен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
