Черно кадифе обвива моя ден,
Леден дъх нощем ме повява,
А мисли в главата се борят
И в срам, и болка
Аз се обгръщам.
Не искам и не чакам спасение.
Не Прося и не моля опрощение,
Нищо, че главата наведена е сега,
Аз от болката ще се възродя.
В мен Стихии отново ще бушуват,
В мен тихо ще напява нежно нощта
В спомени ще ме връща тя
И лицето, изкривено в усмивка, ще крещи:
"Обичам те, ела!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
