Черно кадифе обвива моя ден,
Леден дъх нощем ме повява,
А мисли в главата се борят
И в срам, и болка
Аз се обгръщам.
Не искам и не чакам спасение.
Не Прося и не моля опрощение,
Нищо, че главата наведена е сега,
Аз от болката ще се възродя.
В мен Стихии отново ще бушуват,
В мен тихо ще напява нежно нощта
В спомени ще ме връща тя
И лицето, изкривено в усмивка, ще крещи:
"Обичам те, ела!"
© Ели All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
