Черно кадифе обвива моя ден,
Леден дъх нощем ме повява,
А мисли в главата се борят
И в срам, и болка
Аз се обгръщам.
Не искам и не чакам спасение.
Не Прося и не моля опрощение,
Нищо, че главата наведена е сега,
Аз от болката ще се възродя.
В мен Стихии отново ще бушуват,
В мен тихо ще напява нежно нощта
В спомени ще ме връща тя
И лицето, изкривено в усмивка, ще крещи:
"Обичам те, ела!"
© Ели All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
