5 июн. 2007 г., 17:25

* * * 

  Поэзия
667 0 1

Черно кадифе обвива моя ден,

 Леден дъх нощем ме повява,

 А мисли в главата се борят

И в срам, и болка

Аз се обгръщам.

Не искам и не чакам спасение.

Не Прося и не моля  опрощение,

Нищо, че главата наведена е сега,

 Аз от болката ще се възродя.

В мен Стихии отново ще бушуват,

В мен тихо ще напява нежно нощта

В спомени ще ме връща тя

И лицето, изкривено в усмивка, ще крещи:

"Обичам те, ела!"

© Ели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • "Не искам и не чакам спасение.

    Не Прося и не моля опрощение"
    Много хубаво!
Предложения
: ??:??