* * *
Черно кадифе обвива моя ден,
Леден дъх нощем ме повява,
А мисли в главата се борят
И в срам, и болка
Аз се обгръщам.
Не искам и не чакам спасение.
Не Прося и не моля опрощение,
Нищо, че главата наведена е сега,
Аз от болката ще се възродя.
В мен Стихии отново ще бушуват,
В мен тихо ще напява нежно нощта
В спомени ще ме връща тя
И лицето, изкривено в усмивка, ще крещи:
"Обичам те, ела!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
