4 янв. 2007 г., 22:08

* * * 

  Поэзия
893 0 3
Земи безкрайни, мен простете,
слънцето залязва в този час
ветрове, о , думи неразбрани понесете,
за мен, за теб - за всички нас.

Камбана траурна забива,
със меден звън кънти навред
сянка, като птица лекокрила,
скита, търси спомени безчет.

„О, земя” през зъби странникът процежда,
„Земя на тленни грях и гняв,
Умира всякоя надежда,
Когато Блян и вопъл заедно вървят... "

© Борис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??