* * *
Земи безкрайни, мен простете,
слънцето залязва в този час
ветрове, о , думи неразбрани понесете,
за мен, за теб - за всички нас.
Камбана траурна забива,
със меден звън кънти навред
сянка, като птица лекокрила,
скита, търси спомени безчет.
„О, земя” през зъби странникът процежда,
„Земя на тленни грях и гняв,
Умира всякоя надежда,
Когато Блян и вопъл заедно вървят... "
слънцето залязва в този час
ветрове, о , думи неразбрани понесете,
за мен, за теб - за всички нас.
Камбана траурна забива,
със меден звън кънти навред
сянка, като птица лекокрила,
скита, търси спомени безчет.
„О, земя” през зъби странникът процежда,
„Земя на тленни грях и гняв,
Умира всякоя надежда,
Когато Блян и вопъл заедно вървят... "
© Борис All rights reserved.
