* * *

Jan 4, 2007, 10:08 PM

Poetry

867 0 3

Земи безкрайни, мен простете,
слънцето залязва в този час
ветрове, о , думи неразбрани понесете,
за мен, за теб - за всички нас.

Камбана траурна забива,
със меден звън кънти навред
сянка, като птица лекокрила,
скита, търси спомени безчет.

„О, земя” през зъби странникът процежда,
„Земя на тленни грях и гняв,
Умира всякоя надежда,
Когато Блян и вопъл заедно вървят... "

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-01-16T09:27:23+02:00

Поздрав!!!
Отовен_спомен (Анонимка)

2007-01-05T09:36:02+02:00

Може би липсва някаква основна идея, по която с#жетната линия да се движи. Иначе да, много хубаво.
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

2007-01-05T09:19:14+02:00

Хубав стих, Боби ! Поздрави!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works