ХЕРОН (Борис)
17 200
4.01.2007 г., 22:08 ч.

* * * 

  Поезия
865 0 3
Земи безкрайни, мен простете,
слънцето залязва в този час
ветрове, о , думи неразбрани понесете,
за мен, за теб - за всички нас.

Камбана траурна забива,
със меден звън кънти навред
сянка, като птица лекокрила,
скита, търси спомени безчет.

„О, земя” през зъби странникът процежда,
„Земя на тленни грях и гняв,
Умира всякоя надежда,
Когато Блян и вопъл заедно вървят... "

© Борис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??