8 may 2008, 15:40

* * *

  Poesía
1.1K 0 8

... загубих пътя, или пък той загуби мен.
... не зная, но сега се щурам заблуден, насам, натам.

... в канавката намирам други, сламени души
... но никой не намира смелост да се промени.

... потърсих нежност, топлота, отвърнаха ми...
... ледена прегръдка, подлост, грубина.

... стопявам себе си, изгарям клада от човечност.
... и огъня в съня ми ...пепели момчето...

... очите ми са тъжни, потъва светлината в тях.
... умът ми се затваря сам, в черупка от мъгла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ру Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ами..обикновено музата ме спохожда ,когато гледам навътре в себе си..
  • затвор с прозорче и решетки
    килия на човечността..
    и замък пълен с епруветки
    как хубаво разбирам те
    но дялкам ключ и не стоя...
    *поздравления!
  • сякаш можеш да прочетеш жовата си вътре...
    искренно р поздрав :P
  • но интересно поднесно...
    допълвам Смешко/Жоро !
    Поздрав!
  • Гадно... Не стихото!
    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....