May 8, 2008, 3:40 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 8

... загубих пътя, или пък той загуби мен.
... не зная, но сега се щурам заблуден, насам, натам.

... в канавката намирам други, сламени души
... но никой не намира смелост да се промени.

... потърсих нежност, топлота, отвърнаха ми...
... ледена прегръдка, подлост, грубина.

... стопявам себе си, изгарям клада от човечност.
... и огъня в съня ми ...пепели момчето...

... очите ми са тъжни, потъва светлината в тях.
... умът ми се затваря сам, в черупка от мъгла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ру All rights reserved.

Comments

Comments

  • ами..обикновено музата ме спохожда ,когато гледам навътре в себе си..
  • затвор с прозорче и решетки
    килия на човечността..
    и замък пълен с епруветки
    как хубаво разбирам те
    но дялкам ключ и не стоя...
    *поздравления!
  • сякаш можеш да прочетеш жовата си вътре...
    искренно р поздрав :P
  • но интересно поднесно...
    допълвам Смешко/Жоро !
    Поздрав!
  • Гадно... Не стихото!
    Поздрави!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...