8 мая 2008 г., 15:40

* * *

1.2K 0 8

... загубих пътя, или пък той загуби мен.
... не зная, но сега се щурам заблуден, насам, натам.

... в канавката намирам други, сламени души
... но никой не намира смелост да се промени.

... потърсих нежност, топлота, отвърнаха ми...
... ледена прегръдка, подлост, грубина.

... стопявам себе си, изгарям клада от човечност.
... и огъня в съня ми ...пепели момчето...

... очите ми са тъжни, потъва светлината в тях.
... умът ми се затваря сам, в черупка от мъгла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами..обикновено музата ме спохожда ,когато гледам навътре в себе си..
  • затвор с прозорче и решетки
    килия на човечността..
    и замък пълен с епруветки
    как хубаво разбирам те
    но дялкам ключ и не стоя...
    *поздравления!
  • сякаш можеш да прочетеш жовата си вътре...
    искренно р поздрав :P
  • но интересно поднесно...
    допълвам Смешко/Жоро !
    Поздрав!
  • Гадно... Не стихото!
    Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...