8 мая 2008 г., 15:40

* * *

1.1K 0 8

... загубих пътя, или пък той загуби мен.
... не зная, но сега се щурам заблуден, насам, натам.

... в канавката намирам други, сламени души
... но никой не намира смелост да се промени.

... потърсих нежност, топлота, отвърнаха ми...
... ледена прегръдка, подлост, грубина.

... стопявам себе си, изгарям клада от човечност.
... и огъня в съня ми ...пепели момчето...

... очите ми са тъжни, потъва светлината в тях.
... умът ми се затваря сам, в черупка от мъгла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами..обикновено музата ме спохожда ,когато гледам навътре в себе си..
  • затвор с прозорче и решетки
    килия на човечността..
    и замък пълен с епруветки
    как хубаво разбирам те
    но дялкам ключ и не стоя...
    *поздравления!
  • сякаш можеш да прочетеш жовата си вътре...
    искренно р поздрав :P
  • но интересно поднесно...
    допълвам Смешко/Жоро !
    Поздрав!
  • Гадно... Не стихото!
    Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...